За повече от 100 години това място е претърпяло много промени. Тръгва от идеята там да се построят Народна библиотека и Народен музей, от което останала само вдлъбнатината откъм Военния клуб. Градинка става през 1927 г., която днес е паметник на градинското и парково изкуство. И стига до уж завършилия, но реално все още неприключил последен ремонт, който, както и други „обновявания“ в централната градска част, предизвика порой от критики. Само за 11 години обаче и барът е преминал през не по-малко перипетии. Най-често са свързани с правилата за шума, но далеч не само с тях.
На възможния максимум сме като легалност и спазване на правилата, което е доста трудно, разказва Любомир Левичарски, един от собствениците. „Преди десетина години регулациите бяха доста по-лесни за преодоляване, имаше толеранс – ако не създаваш проблеми, те оставят да работиш. Докато в момента цялата нормативна уредба, не само за шума, е така конструирана, че реално и държавата, и общината, и други институции винаги могат да ти намерят нещо, за което да се хванат. Освен шума са сума ти други неща. На нас папката ни с документи, защото ние работим напълно легално, е дебела поне 10 сантиметра – пожарна, ХЕИ, какво ли не, не мога да ги изброя дори.“
Източник: Dnevnik.bg